Когато говорим за тревожност, обикновено мислим за безпокойство, напрежение, учестен пулс или неспирни мисли. Но какво ако тревожността не е истинският проблем? Какво ако тя е само маска – начин, по който психиката и тялото ни сигнализират, че нещо по-дълбоко има нужда да бъде видяно и чуто?

В неорайхианската психотелесна терапия тревожността често се разглежда като послание. Тя не възниква случайно. Появява се тогава, когато между вътрешните ни потребности и начина, по който живеем има разминаване и това води до натрупване на напрежение.

- Когато не си позволяваме да чувстваме

Понякога под тревожността стои потисната тъга. Човек може да е преживял загуба, раздяла или разочарование, но вместо да скърби, продължава напред. Тялото обаче помни. Непреживяната тъга не изчезва. Тя може да се превърне във вътрешно напрежение, безпокойство или усещане, че нещо не е наред.

- Когато гневът няма място

Много хора са израснали с послания като:

• „Не се сърди.“
• „Бъди добро дете.“
• „Не противоречи.“

Така постепенно се научават да потискат естествения си гняв. От гледна точка на психотелесната терапия потиснатата жизнена енергия не изчезва. Тя остава в тялото под формата на напрежение. Понякога това напрежение започва да се преживява като тревожност.

- Когато живеем според очакванията на другите

Някои хора прекарват години в опити да бъдат удобни, успешни или достатъчно добри. Те изпълняват ролите си отлично, но постепенно губят връзка със собствените си желания. Когато автентичните потребности останат дълго време незабелязани, се появява вътрешно напрежение. Част от тревожността може да бъде именно сигнал за тази загубена връзка със себе си.

- Незадоволените потребности зад тревожността

Понякога зад тревожността се крият съвсем човешки потребности:

• потребност от близост;
• потребност от сигурност;
• потребност от подкрепа;
• потребност от признание;
• потребност от автономност;
• потребност да бъдем видени и приети такива, каквито сме.

Когато тези потребности остават неудовлетворени продължително време, организмът започва да живее в състояние на повишена мобилизация. Тревожността може да бъде израз именно на това хронично напрежение.

Какво ни показва тялото?

В неорайхианската психотелесна терапия тялото не е просто носител на симптоми. То е "жив архив" на нашите преживявания. Стегнатият гръден кош, задържаният дъх, напрегнатата челюст или постоянното усещане за готовност често разказват история, която думите все още не са успели да изкажат. Затова работата с тревожността не се изчерпва с овладяването на симптомите. Тя включва постепенно изследване на въпроси като:

• От какво се опитвам да се защитя?
• Кои чувства не си позволявам да преживея?
• От какво имам нужда в този момент от живота си?
• Какво се опитва да ми каже тялото ми?

Отвъд симптома

Тревожността често изглежда като враг, който трябва да бъде победен. Но понякога тя е покана. Покана да забавим темпото. Да се обърнем към себе си. Да чуем онези части от нас, които дълго време са били пренебрегвани. Защото зад маската на тревожността много често стои не слабост, а неудовлетворена потребност, потиснато чувство или неизразена част от нашата жизненост, която търси начин да бъде видяна.