Загубата на такъв верен приятел е болезнена и оставя празно място, което никой друг не може да запълни по същия начин. Домашният любимец не е просто животно – той е част от нас, от живота ни, от спомените ни. През безусловната си любов ни учи на много – търпение, грижа, отдаденост, радост, тъга, живеене в момента.
С времето болката няма да изчезне напълно, но ще се трансформира – в благодарност, в топли спомени, в усмивка, когато си спомняте... по един тих и смирен начин, с приемане и любов. Това е процесът на интегриране на болката в нас. Връзката, която сме имали, никога няма да се изгуби. Тя ще остане - в тихите ни моменти, в съкровените места на душата ни.
Разбирам напълно как се чувствате. Това е много честно и естествено усещане, което много хора изпитват след загубата на любимо животно, но често са принудени да скрият в себе си.
Помощта за преодоляване на домашен любимец включва приемане на реалността на загубата, изпитване на скръб и болка, адаптиране към среда, в която домашният любимец отсъства и емоционално реинвестиране в други взаимоотношения или домашни любимци.
Това е процес, който е различен за всеки човек – продължителност, интензитет, сблъсък с различни емоции, способности за справяне.
Някои фактори (обстоятелства на смъртта, предишни скърби, психологическа уязвимост) могат да усложнят скръбта. Сложната скръб се характеризира с процес, който се задържа или се засилва с течение на времето, възпрепятствайки функционирането ви. Това може да се отрази на ежедневието и емоционалното ви състояние, като доведе до тревожност или депресия. В тези случай е добре да потърсите подкрепа от специалист, който да ви подкрепи по пътя на скръбта, да осветли ресурсите ви за самите вас и да ви помогне да преминете по здрав начин през загубата. Добре подкрепена, скръбта може да бъде възможност за личностно израстване и преосмисляне на смисъла на живота.
За да преодолеем болката е необходимо да я преживеем.